Функциите на простатната жлеза все още не са напълно изяснени. Знае се само, че:
• секретираната от нея течност съставлява 30-40% от количеството на спермата;
• отделяните от нея хранителни вещества като цинк, аминокиселини, лимонена киселина, витамини и захари вероятно са полезни за качеството на сперматозоидите, но не са жизненоважни за оплодителната им способност; установено е, че сперматозоиди, които не са били в контакт с простатна секреция, също могат да оплодят яйцеклетка;
• помага за насочването на семенната течност навън при еякулацията, за да не се върне тя обратно в пикочния мехур;
• съдържа вещества, придаващи характерната миризма на спермата;
• секретира ензими, които осигуряват такъв вискозитет на семенната течност, който максимално да улеснява движението на сперматозоидите;
• отделя хормоноподобното вещество простагландин, което има особено въздействие върху женския репродуктивен тракт: от една страна, кара шийката на матката да набъбва леко навън, така че сперматозоидът да премине по-лесно през нея, а от друга, предизвиква контракции на женските гениталии (теоретично това действа като вакуум за сперматозоидите и същевременно прави оргазма на жената по-интензивен); показателно за значението на тези процеси е това, че секретите на простатната жлеза излизат първи при еякулацията.
В различни периоди от живота на мъжа простатата може да даде различни „дефекти":
простатит — инфектиране и възпаление, най-често между 25 и 45 години;
доброкачествена простатна хипертрофия, при която жлезата бавно се увеличава, а симптомите се проявяват след 45-годишна възраст;
рак на простатата, за който обикновено може да се говори едва след 55-годишна възраст,рядко по-рано.
Няма коментари:
Публикуване на коментар