Цитомегаловирусната инфекция е заболяване, предаващо се по полов път, чрез слюнката, кърмата, общи хавлия или съдове и при бременност (от майката към детето).
Към края на живота си с този вирус са инфектирани практически 100% от хората. В повечето случаи той не се проявява, но при намаляване на имунитета се активизира и предизвиква заболяване.
Вирусът може да започне да действа във всяка една част от организма и затова не може да се говори за ясна симптоматика на инфекцията. Вирусът не може да се изкорени - може само да се намали неговата активност. Особено внимателни към този вирус и неговото поведение в организма трябва да бъдат бременните жени или тези, които планират да имат дете, тъй като цитомегаловирусната инфекция може да предизвика увреждане на плода.
Какво представлява заболяването
В добрите стари времена болестта е била наричана “болестта на целувката”, поради схващането че тя се предава заедно със слюнката. Съвременните медици оспорват това.
Възбудителят на болестта може да се намира не само в слюнката, но и в кръвта, урината, фекалиите, семенната течност, секретите от шийката на матката или в кърмата. Разбира се и една целувка по устните от носителя на вируса е напълно достатъчна за заразяването с инфекцията, но същият резултат може да се постигне и при правене на секс, пиене от обща чаша, ядене от обща чиния, използване на обща носна кърпа, хавлия или изтривалка.
С цитомегаловирус можете да се заразите и при преливане на кръв, присаждане на органите, дори в корема на своята майка бъдещото дете не е застраховано срещу него.
Цитомегаловирусната инфекция се смята за едно от най-разпространените инфекциозни заболявания. Към първата си година от нея е заразен всеки 5 човек, на 35 годишна възраст – 40% от населението, а към 50- всичките 100%.
Възбудителят на болестта Cytomegalovirys hominis – е капризен вирус, който живее и се размножава при много благоприятни условия и в определени клетки. Ако “нещо не му харесва”, той се спотаява и заразеният човек не е болен, а просто е носител на вируса. Но с отслабването на организма, възбудителят на инфекцията започва да действа.
В превод от гръцки език цитомегалия е болест, при която “клетките стават по-големи”. Под влияние на цитомегаловируса клетките изгубват способността си да се делят и едновременно силно се разрастват. Под микроскоп те приличат на очите на совата.
Как се развива заболяването
Оказал се в клетките на човека, цитомегаловирусът остава в тях завинаги. Независимо от това по какъв начин е станало заразяването, проявите на болестта са почти еднакви. По-точно няма да има никакви прояви. При повечето инфектирани болестта протича в скрита форма.
Цитомегаловирусът се активизира при намаляване на имунитета. Понякога е достатъчна баналната авитаминоза, но по-често нещо необикновено – синдром на имунния недостиг (СПИН) или приемането на особени лекарства, прилагащи се за лечението на онкологичните заболявания, които понижават имунитета.
Ако цитомегаловирусът увреди лигавиците на носа, се появява хрема. При увреждане на вътрешните органи се появява отпадналост, запек или разстройства и други неясни признаци, които обикновено не са повод за посещение при лекаря. Още повече, че след няколко дни тези признаци изчезват.
Цитомегаловирусът може да се засели и в пикочно-половите органи. При жените се възпалява матката (ендометрит), шийката на матката (цервицит), влагалището (вагинит) и т.н. При мъжете инфекцията на пикочно-половите органи обикновено протича безсимптомно.
Заразяването с цитомегаловируса представлява голяма опасност за бременните жени, тъй като съществува опасност инфекцията да се предаде на развиващия се ембрион. Ако жената се е заразила отдавна и инфекцията не се изостря, вероятността вирусът да увреди бъдещото дете е ниска. Но при заразяване по време на бременност тази вероятност нараства.
Цитомегаловирус и бременност
Цитомегаловирусната инфекция е заболяване, предизвикано от вирус от семейството на херпеса. Т.е. веднъж попаднал в организма ви, той ще остане там завинаги. Но може да се намали степента на изостряне на потенциалната инфекция в организма. Основният източник на цитомегаловирусната инфекция е болният човек, при когото в този момент се извършва изостряне на процеса.
Пътищата на предаване на цитомегаловируса са :
- въздушно-капков;
- полов;
- контактен;
- вътреутробен (трансплацентен).
Опасно за бременната жена и особено за плода е първичното заразяване на майката от болен човек по време на бременността. Поради липсата на антитела в нейната кръв, вирусът лесно прониква през плацентата и уврежда плода (инфектиране става в 40-50% от случаите).
Изострянето на скритото вирусоносителство под въздействието на фактори, отслабващи имунитета (например наличие на съпътстващи заболявания, приемане на препарати, потискащи имунитета) е по-малко опасна ситуация. Съществуващите антитела IgG се борят с вируса и го отслабват, като по този начин намалява степента на проникване в плацентата и агресивното въздействие върху плода. В този случай инфектиране на плода се наблюдава само при 1-2% от случаите.
При инфектиране на плода в началото на бременността съществува по-голяма вероятност от аборт или аномалии в развитието на детето. При инфектиране в периода на по-късна бременност, не се наблюдават пороци на развитието при детето, но често се стига до преждевременно раждане – т.нар. “вродена цитомегалия” на новороденото.
Детето с цитомегалия
За детето с вродена цитомегалия е характерно наличието на жълтеница, увеличени размери на черния дроб, далака, понижен хемоглобин (анемия) и други промени в кръвните изследвания, а също така тежки поражения на централната нервна система, очите и слуха.
Откриването на IgG у детето пред първите 3 месеца след неговото раждане не се смята за признак на вродена цитомегалия, ако неговата майка има скрито вирусоносителство – тези антитела то е наследило от своята майка при раждането си и след 3 месеца те те ще изчезват самостоятелно.
Откриването на IgМ у детето е доказателство за наличието на остър стадий на цитомегаловирусна инфекция.
Как са проявява заболяването
Острата фаза на цитомегаловирусната инфекция може да се прояви с леки гъбичноподобни явления, невисока температура, обща отпадналост, които са характерни и за много респираторни инфекции.
Диагностика и профилактика
След попадане на възбудителя в организма, в тялото започват да се изработват антитела (имуноглобулини), които не позволяват на инфекцията да протече остро (често се стига до скрито вирусоносителство, което може да не се прояви дълго време).
Само кръвните изследвания за вътреутробни инфекции могат да определят наличие на антитела към цитомеголавируса, т.е. да се регистрира носителство /инфектиране с вируса в миналото (имуноглобулини от клас G , намалено Ig). Първично заразяване и остра фаза на заболяването се диагностират при наличие на IgM.
Профилактика на заразяването и предаването на цитомегаловирусната инфекция е изолирането на болните с остър стадий на процеса както от новородени, така и от бременни.
Диагностика и лечение
Невъзможно е човек самостоятелно да определи наличието на цитомагеловирусна инфекция. Тя прилича на често срещаните остри респираторни заболявания (ОРЗ): наблюдава се повишена температура, хрема, болки в гърлото. Могат да се увеличат лимфните възли, далака, черния дроб.
Но за разлика от ОРЗ, цитомегаловирусната инфекция продължава по-дълго време – 1-1,5 месеца.
В някои от случаите единствен признак на заболяването е възпалението на слюнчените жлези, в които цитомегаловирусът се чувства най-комфортно.
Диагнозата (цитомегаловирусна инфекция) се поставя от дерматолог или венеролог, след назначаване на специални изследвания на кръвта, слюнката, спермата, секретите от шийката на матката и влагалището, околоплодните води и т.н. Друг метод за изследване е откриване на вируса в кръвта по реакцията на имунната система.
Изследване за цитомеголовирус задължително трябва да си направят всички жени, които планират бременност.
Цитомеголовирусната инфекция е неизлечима. Но съществуват лекарства, които позволяват да се контролира количеството на вируса в организма, т.е. да се задържа неговото развитие.
При бременните жени се прилагат препарати за повишаване на имунитета и интерферон, които потискат размножаването на вируса. Инфектираната бременна трябва да си прави изследвания с интервал 10-12 дни, като същевременно е нужно постоянно да се наблюдава състоянието на ембриона.
Внимателно подбраната от специалисти терапия и строгото изпълняване на лекарските препоръки позволяват значително да се намали рискът от предаване на инфекцията върху детето. Този риск пряко зависи от активността на вируса в организма на майката.
zdrave.bg
