markos - конкурс Моята бисекс история

Конкурси в други блогове:

Конкурс МИСТЪР ЧЕП - натисни тук

Конкурс БАЛКАНСКО ДУПЕ - натисни тук

Конкурс БАЛКАНСКИ ЗВЕЗДИ - натисни тук

Конкурс МОИТЕ СЕКС ИГРАЧКИ - натисни тук

Конкурс МОЯТА ФОТО ИСТОРИЯ - натисни тук

История на гейшите

Първоначално гейшите са били предимно мъже. Докато професионалните куртизанки предлагат сексуално забавление, то гейшите използват уменията си да забавляват, използвайки традиционните японски изкуства - музика, танци и разказване на истории. С времето са се предпочитали артистичните умения на мъжете и жените гейша, вместо на високо поставените куртизанки. Постепенно мъжете гейша (също познати като хокан) изчезват и названието гейша се е използвало само за жена гейша, както се използва и сега.
Гейшата започва обучението си, докато е съвсем малка. Тогава тя се нарича майко, в превод майко означава "танцуващо дете" (mai-танц и ko-дете)Обучението на майко отнема 5 години, през което време тя учи традиционни японски изкуства и етикет.Да стане майко - чиракуваща гейша ученичка, е било стремеж на много японски момичета. Тази, която намери куража да стане майко, отива да живее в общежитие, наречено окия, с окаа-сан,което означава майка - притежателката на окия,намиращо се в Ханамачи .
По време на детството си начинаещата гейша работи като домашна прислужница или помощница на вече опитна гейша и така получава обучението си. Животът ѝ става труден. Сутрин тя става в ранните часове и ляга късно нощем. Тя се учи да пее, да танцува и да свири на традиционния японски струнен инструмент шамисен, наподобяващ китара. Майко трябва да изучи различните традиционни японски изкуства, чайната церемония и икебана, както и тънкото умение да води разговор. След такова трудно и дълго обучение един ден, ако майка-сан реши, че кандидатката вече е готова, идва мечтаният момент тя да бъде обявена за гейша. Вече може да започне да носи специалните кимона, да се гримира с блестяща бяла пудра и да рисува кърваво червени устни и да си прави сложна фризура. Вратът отзад винаги се остава в естествения цвят, защото това се счита за най-еротичното място в женското тяло. Очите се гримират в черно и червено - "Очите са вратата към душата на човека и затова трябва да са най-красиви".
Цялото облекло на гейшата тежи около 2-3 кг. Перуката и аксесоарите по нея също са около 2 кг. Дървените сандали на гейшата се наричат окобо.

Гейша в наши дни

Модерната гейша продължава да живее в традиционната гейша къща наричана okiya или hanamachi (в превод град на цветята), най-вече докато трае обучението ѝ, но много от опитните гейши предпочитат да живеят в жилищата си. Младите жени, които искат да станат гейши в наши дни, завършват първо основното си образование, някои дори гимназия или университет. Гейшите все още изучават традиционните японски инструменти - шамисен, шакухачи, както и традиционни песни, класически японски танц, чайна церемония,икебана, литература и поезия. Чрез наблюдаване на други гейши и чрез помощта на собственичката на окията, гейшата се научава да се облича с традиционното облекло кимоно, а също така и как да се държи с клиентите. Киото е градът, в които гейша традициите са все още много силни.

Професията на гейшите станала толкова популярна, че през 30-те години на 20-ти век броят им достига 80,000. По време на войната и след нея броят им рязко спада поради тежката икономическа криза. Днес гейшите в Япония са само няколко хиляди и то най-вече в Киото, където е и най-престижното училище за гейши. Гейшата посвещява живота си на тази трудна професия, която изисква да се достигне умението да бъде дискретна и толерантна, перфектна като събеседник, танцьорка, музикантка и добър познавач на литературата. Гейшата изящно танцува традиционните японски танци, свири на японската класическа триструнна китара шамисен, с много емоционален заряд представя тайнството на чайната церемония. Все пак посетителите на Киото все още могат да видят някоя гейша или майко, отиващи на уговорена среща. Гейшите са канени на партита и събирания предимно в чайна къща (茶屋 чайя), или в традиционни японски ресторанти. Тяхното време се измерва с времето, в което изгаря една ароматна пръчица senkōdai (線香代, "една пръчица време").

Гейша и проституцията

Представите за гейшите предлагащи сексуално забавление съществуват най-вече извън Япония в Западния свят. Тези представи се допълват и от японските проститутки, които в желанието си да добият славата на гейшите сред туристите наричат себе си гейша. По принцип гейшата трябва да остане неомъжена (или да се оттегли по време на женитбата).

http://www.sibir.bg

За тампоните

Тези малки пресовани късчета памук, за които сме чували, че са незаменими за плажа, при спорт или в дискотеката, не са откритие на XX век.

Историческите данни са категорични -тампони са използвали още жените в Древен Египет. Промишленото производство на това уникално хигиенично средство започва през 1936 г. Истински бум обаче тампоните отбелязват през 80-те години на миналия век. И макар, че не са новост на пазара у нас, все още много жени избягват да ги употребяват, робувайки на неоправдани страхове и слухове.

Много от нашите читателки ги вълнуват редица въпроси за ползването на това средство на интимната хигиена. Ето някои от тях и отговорите на специалистите.

Какъв вид тампони да употребяваме?

- В различните дни от цикъла количеството на менструалния секрет при всяка жена е различно. Ще се чувствате комфортно, ако ползвате тампони с минимална степен на поливане. Продават 3 вида тампони:

1. супер - използват се, ако менструацията по принцип е по-обилна или в първите ден-два, когато кръвотечението е по-силно.
   
2. нормал - подходящи за дните, в които кръвотечението вече е урегулирано и не е толкова силно.
   
3. мини - за по-оскъдна менструация или в дните, когато тя приключва.

Обикновено се използва комбинация от първите два вида.

Сменяйте ги на всеки 4 часа.

Опасно ли е да се ползва това средство?
- Не, не е опасно, стига да се спазват определени правила.

Препоръчват се тампони с апликатор, които да се ползват само по време на менструация, като редовно се сменят през 4-5 часа. Ако се усети известен дискомфорт при вкарването на тампона, не трябва да се притеснявате - вероятно не е сложен достатъчно дълбоко. Махнете го и след известно време пъхнете нов тампон.

Има ли опасност тампона да се измъкне от влагалището?

Не. Мускулите на влагалището обгръщат плътно тампона и дори не му позволяват да мърда.

Така че бъдете спокойни.

Вярно ли е, че тампонът блокира менструалните секрети във влагалището?
- Не, това въобще не е вярно!

Тампонът ги попива, докато изцяло се напои, а след това започва да ги пропуска и да тече.

Тампоните увеличават риска от инфекции, защото не позволяват на нечистата кръв да изтече навън?

Това не е вярно. Ако се подменят според инструкциите на производителя (обикновено указанието е да ги сменяте през 4 часа), няма никакъв риск от инфекция, тъй като абсорбирането на кръвта става вътре в тялото, т.е. изтичащата от матката течност няма допир с външната среда.

Честата употреба на тампони води до пресъхване на лигавицата на влагалището?

- Не е вярно. Съвременните тампони се произвеждат от пресована памучна вата. Те са с цилиндрична форма, лесно се поставят и по никакъв начин не нарушават целостта на лигавицата на влагалището.

Не е ли по-добре да се използват дамски превръзки?

- Имате право на избор - можете да ползвате различни средства на интимната хигиена, стига да се чувствате комфортно. Но е добре да знаете, че при ползването на дамски превръзки има вероятност да се появят някои чревни бактерии във влагалището. Затова трябва да сменяте превръзките при всяко отиване до тоалетната.

При тампоните няма такава опасност - просто само внимателно преместете шнурчето настрани. И докато сте в тоалетната, дръпнете леко конеца - измъква ли се тампонът, налага се да го смените.

Може ли да се ползва тампон и през нощта?

- Да, при условие че не го държите не повече от 5 часа. Изберете тампон с необходимата ви степен на попиване, пъхнете го във влагалището точно преди лягане, а като се събудите, веднага го сменете.

Може ли да се плува с тях?

- Да. Препоръчително е да се използват в басейна или в морето.

На практика тампоните действат като бариера срещу всякакви външни дразнители.

Не могат да се ползват от девствени момичета?

- Не е вярно. Но все пак в този случай тампоните трябва да се използват много внимателно, и то след консултация с гинеколог, който да обясни как точно да ги употребявате.

Дори и да имате по-обилна менструация, не се изкушавайте да си купите тампони, на които изрично не е отбелязано, че могат да се използват от девици.

www.intimno.rozali.com

Презервативи за колекционери

Поглеждайки към миналото, ще установите колко видове презервативи е имало. Толкова много, че ще сте способни да отворите един малък музей на презервативите. Някои колекционират старинни монети, вещи и т.н., а други – защо не презервативи.

Митове и легенди за презервативите

Колекцията от презервативи, позната в днешно време, е била плод на години видоизменения на презервативите. Съществуват и не една или две легенди за появата на презервативите и тяхното усъвършенстване с времето. А наименованието на презервативите се смята, че идва от името на придворния лекар на крал Чарлс II – д-р Кондом, който препоръчвал използването на животинско черво при полов контакт като средство за предпазване от бременност. Другата версия е, че наименованието кондом произлиза от латинската дума „condus“, която означава съд или резервоар.

Първите презервативи са били направени от животинско черво. Използвали са се многократно, като след всеки полов акт са били старателно измивани.

Една от легендите гласи, че 3000 години преди Христа царят на Крит – Минос изобретил женския кондом, воден от неволята. Царят често изневерявал на жена си Пасифея. Разярена от постъпките на мъжа си, Пасифея проклела Минос. Всеки път, когато той правел любов с друга жена, спермата му се превръщала в змии и скорпиони, които убивали любовницата. Така постепенно броят на желаещите дами да преспят с царя съвсем намалял и царят прибегнал до хитрина – започнал да поставя пикочен мехур във влагалището на любовниците си (първообраз на днешния дамски презерватив) и заклинанието на Пасифея вече не действало.

Друга легенда гласи, че египтяните също използвали презервативи, но като украшение. Правели презервативи от животински черва, украсявали ги с рисунки и дори камъни, а при специални случаи ги носели и като медальони. Твърди се, че презервативът е била любима вещ на фараон Тутанкамон.

В средата на втори век след Христа италианският анатом Габриеле Фалопио описва ленен презерватив, който бил потапян в специален разтвор и сушен на слънце. Според Габриеле този презерватив предпазвал както от венерически заболявания, така и от бременност. Казанова е един от привържениците на секса с ленен презерватив.

В Азия пък се е използвал презерватив, който е покривал само главичката на пениса. Китайците пък изработвали презервативи от намаслена копринена хартия, а японците били привърженици на презервативите от коруба на костенурка, животински рог или фино обработена кожа.

За първи и най-стар презерватив, за който има реални исторически сведения, се счита този, открит в Швеция. Презервативът е направен от свински черва и се смята, че датира от 1640 година. В днешно време този презерватив се съхранява в музей с всевъзможни секс атрибути в Австрия.

Какво съдържа колекцията от презервативи в днешно време?

Презервативът, познат и употребяван в днешно време, е познат едва от миналия век. През 1930 г. е изобретен латексовият презерватив, а негов предшественик е бил гуменият кондом, който датира от 1840 г. Латексовият презерватив се предлага в най-различни вариации – уребрен, тънък, дебел, цветен, с плодов вкус и т.н. А целта на огромната колекция от презервативи, които се предлагат днес, е да разнообразят секса да ви подарят нови вълнуващи усещания по време на половия контакт. Всеки един от презервативите, който се продава днес, има своето специфично предназначение. Ето някои от тях:

Презервативи за девствени момичета. Те са доста тънки и са снабдени с анестетици, които да намалят болката при първия сексуален контакт. Тези презервативи са способни и да удължат половия акт.

Вкусни презервативи. Обикновено са цветни и имат вкус на ягода, банан, шоколад, кокос и още много други лакомства. Заради приятния си вкус и мирис се смятат за идеални и при орална любов.

Вибриращ презерватив. В кутийката с три броя презервативи има и джаджа, която работи с батерии и вибрира (нещо подобно на секс пръстен). Преди време се водеха сериозни дебати дали това е средство за контрацепция или е секс играчка от сорта на вибраторите. Минусът на този презерватив е, че може да вибрира в продължение само на 10 мин. Не е удачна и употребата на лубрикант, защото подобни смазки повреждали презерватива.

Оребрени презервативи. Те са широко разпространени и се смята, че допринасят за по-силно усещане и стимулация по време на секс.

Презервативи с фигурки. Тези презервативи са интересни на външен вид, но лесно се късат, което ги прави идеални само за колекционери на презервативи. Тези презервативи са с формата на различни животинчета, звездички и какво ли още не.

Светещи презервативи или по-точно фосфоресциращи.

Течни презервативи. Той е във флакон и се нанася върху пениса непосредствено преди акта и, след като изсъхне и се превърне в тънък латексов слой, осигурява необходимата защита от предавани по полов път болести и бременност. Течният презерватив прилепва идеално към повърхността на пениса и е идеален за всякакви размери, а вероятността да се изхлузи е минимална.

www.intimno.rozali.com

Некрофилия

Показахме ви няколкото вида перверзии в една от предишните ни статии.Днес ще разгледаме конкретно една от тях,която ме заинтригува, а именно НЕКРОФИЛИЯ.

едите цветове на страст и престъпление. Това означава, че некрофилията заслужава изучаване и осмисляне – философско, научно, художествено, и ако разбира се, ние сме заинтерсовани в това, да се разбере сферата на битието-съзнание в цялата й пълнота и нейната потенция и реализация. Предприемайки опит за изследване на феномен от такъв род, би било полезно да си спомним казаното от Гьоте: „Природата престъпва границата, която тя сама на„Днес е прието открито да се говори за всички форми на секса, освен една-единствена. Некрофилията среща нетърпимост от страна на правителства и неодобрение от бунтуващи се младежи“, – написал в своя интимен дневник протагониста от романа на Габриеле Виткоп с лаконичното име „Некрофил“. За три десетилетия, изминали от времето на поява на тази книга, ситуацията съществено не се е изменила. Еротичното влечение към мъртвите се счита по принцип за крайна патология, предизвикваща в болшинството живи единствено отвращение и ужас. Възможно е обаче, тези реакции, да са отражение на културните табута и да са резултат от невидение, т.е. нежелание да се възприема реалността каквато е, и то във всичките и прояви, дори и чудовищни да са те. Проявите на некрофилия с поразителна регулярност се откриват в действията на хората и съобществата в продължение на цялата история на човечеството. Затова може да се предположи, че некрофилията – това е константа, устойчив елемент на човешката природа, дори и съществуващ преимуществено в латентна форма и една понякога разцъвтяващ с мъртво-бл себе си е поставила, но с това тя достига някакво съвършенство. Ние добре бихме постъпили с това, ако можем възможно по-дълго да се въздаржим от отрицателни изразявания“. Да се въздаржим от оценка е необходимо, тъй като (продължаваме цитата): „Никой образ не трябва да се сдобива със завършено изразяване, не разглеждайки нормалното или ненормалното в техните колебания и взаимодействия“. Нека започнем с етимологията. Думата „некрофилия“ е съставена от корените на две гръцки думи и означава „любов към трупове“. Това понятие не е тъждествено на влечението към смъртта в широк смисъл. Смърт, умиране на гръцки е – thanatos (оттук, в частност и думата „танатология“ – науката за изследване процеса на умиране и самата смърт – раздел на медицината). Necros – това е именно труп, мъртвото тяло. От този корен се образуват медико-биологичните категории – некробиоза, некролатрия, некромантия, некроза, а също и културно-историческите – некролог, некропол и пр. Некрофилията се определя като сексуално съединяване с обект, лишен от живот. В тясно медицински стил, се дефинира като извращение, което кара болните да търсят еротично удоволствие, като се съвокупляват с трупове, разглеждат ги или се докосват до тях. „Некрофилия“ – това е изкуствено създадена дума, като в древногръцките текстове не се среща. Тази дума влиза в европейските езици в качеството си на медицински термин едва през втората половина на ХІХ-тото столетие, когато започва научното изследване за обозначаване на това явление. Един от първите учени, описали редица случаи, когато сексуалното удовлетворение било свързано с използуването на трупове, бил немският невропатолог Рихард Крафт фон Ебинг, чиято книга „Psychopathia Sexualis“ излязла през 1886 година. Проникването на термина „некрофилия“ в речниковия запас на английския и френския езици, се фиксира към 1900 година. По такъв начин, понятието (и само думата) „некрофилия“ исторически не е старо. Това, разбира се, не означава, че хората не са се съвкуплявали с трупове в предшестващите епохи. Това означава, че тези съвкупления се осмисляли не само в един аспект, особено медицински. Както отбелязва Ф. де Годензи, автор на послесловието към първото издание на романа на Габриеле Виткоп, произхода на проблема некрофилия „трябва да се търси в широк диапазон на отношенията свързващи човека със смъртта“. Обръщайки се към древните митове и ритуали, ще видим, че любовта към мъртъвците (включително половите сношения с тях) – това е едва един от множеството варианти на отговора на неразрешен въпрос, с който се сблъсква човешкото същество, пристъпвайки към осъзнаването на собствената си неизбежна гибел и недългочовечност, което за некрофилите е желано и скъпо. Почитането на покойниците е свойствено на човечеството по протежение на цялото му съществуване. Археологичните данни свидетелстват, че погребалните обряди и ритуали съществуват дори и при неандерталците. Различните типове погребения приети в разните култури и в разните времена, се състоят в едно – идеята, че мъртвото човешко тяло се явява обект, достоен за уважение, почитание и любов. Към това обикновено се смесва елемента на страха – както пред собствената приближаваща смърт, така и към възможността мъртвите да се намесват в делата на живите. Митичните и религиозни корени на некрофилията са очевидни. Некрофила от една страта следва тези дълбоко закоренели в колективното подсъзнание архетипични представи, а от друга – влиза с тях в неразрешим конфликт. Той ритуално преодолява окончателността на смъртта, въплащавайки в това най-потайните уповавания на човечеството, но едновременно десакрализира страха пред нея, нарушавайки едно от най-порочните табута, останали ни в наследство от предците. Счита се, че именно по тази причина некрофилията по принцип остава социално неприемлив феномен, въпреки, че различни нейни радетели привеждат какви ли не аргументи за нейната легализация. Например Джон Пирог, издател на информационния бюлетин за некрофили „The NecroErotic“, пледиращ за „трупни бордеи“ като алтернативи за хора, които „не могат да изпитат сексуално удоволствие от живи партньори, по причина на вродена срамежливост, социална неприспособимост или поради своя непривлекателен вид“. Обаче, съвкуплението с трупове – това не е само табу, призвано да съхрани неприкосновеността на границата между живи и мъртви, но също е и един от митологичните легитимизирани способи тази граница да бъде пресечена, обезпечавнайки с това единство и взаимодействие между света на живите и света на мъртвите. Отново и отново, в митовете на различните народи, ние срещаме фигурата на Великата Майка, която се явява под различни имена – Изида, Ищар, Кали, но която винаги символизира съществуването в цяло. Великата Майка – прародител, хранител и защитник, но заедно с това – безжалостна разрушителка и погубител на хората и световете. Тези два важни нейни ипостаса са неразделно свързани, и благодарение на тази връзка, живота и смъртта протичат безкрайно един в друг. Не е важно, дали става дума за реинкарнация или възкръсване, смъртта се оказва едва в частен момент във веригата като метаморфоза, а любовта – свързваща тази верига. Ще приведем, още един пример. Изида, египетски израз на Великата Майка и съпруга на Осирис, възкрасява своя възлюбен, който коварния Сет убил, разчленил на части тялото му и ги разпилял из долината на Нил. Събирайки трупа част по част, с помощта на бог Тот, Изида го съживява, като с тайни заклинания пробужда в него ерекция и се съвкуплява с него. От това съвкупление се ражда Гор, от който произлизат след това две династии египетски фараони. Египетската цивилизация е едно от древните в света, и тя се оказва некрофилска, не само заради доминирането на култа към мъртвите, но ив своите митологични разбирания. Херодот в своите „Истории“, говори, че знатните египтяни предавали на балсамиране телата на своите умрели жени и дъщери едва три-четири дни след настъпването на смъртта, тъй като се бояли, че балсамировчиците щели да се съвкупляват със свежите трупове. Интересното е, че героят на романа на Габриеле Виткоп, съсредоточил историко-литературната традиция на некрофилската любов, цитира горният факт от херодотовите писания: „…този най-древен коментар, един от многото, разхвърляни в човешките летописи, говорещ за тази безобидна страст, която другите наименуват извращение“, и познавайки това дело, героят допълва:“…но колко наивност има относно тези три или четири дни…“ Нека се върнем към нашата епоха. В съвременните пособия по сексология, некрофилията обикновено се тактува като една от разновидностите на сексуалните девиации – парафилиите, свързани с отклоненията по отношение на обекта на влечение. Некрофилията, по този начин, се нарежда с такива явления като педофилия, геронтофилия, зоофилия, фетишизъм, трансвестизъм, транссексуализъм, инцест, нарцизъм, пигмалионизъм и т.н. „Тълковния речник на сексологичните термини и понятия“ определя парафилиите като „сексуално-еротични нарушения, при които половото възбуждение или оргазъм се достигат с помощта на атипични или културно-забранени действия“. Най-разпространената форма на проява на севиациите са сексуалните фантазии, ролевите игри и другите видове символно заместване, а също и спорадичната реализация на съответните влечения. Тогава, когато нестандартната насока на половото влечение придобива натраплив, принудителен характер и изключва всякакви конвенционални форми за достигане на сексуално удовлетворение, то тя се разглежда вече не като девиация (отклонение), а като перверзия (извращение). Вариациите тук са на много теми, фантазии-реалности, черти на характера-съдба… Различията между девиациите и перверзиите са само в степента. Да се разграничат една от друга е често нелеко, доколкото съществува скала на прехода от едното към другото. Но, говорейки за некрофилия, явно може да се утвърди, че в много случаи, където еротичното или сексуално удоволствие преминават с помощта на манипулации с трупове, в непосредствена близост от трупа или се съпровождат с фантазии за трупове, елемента на собствената некрофилия играе второстепенна или спомагателна роля. Например, изучаването на серийните манияци, показва, че удоволствието от акта на убийство е значително по-малко значимо, в сравнение с удоволствието, получено от последващия акт на некрофилия. В случай на некросадизъм, сексуалното влечение към трупове се оказва второстепенно, на пръв план излиза настойчивото желание да се увеличи и разчлени площта на мъртвото тяло. Класически пример е случаят на сержант Бертран, описан от Крафт-Ебинг и други изследователи. За разлика от некрофилите от дегенеративен тип, той бил образован, светски, любезен човек. Обаче, образованието не му попречило с голи ръце да изкопае труповете от гробището на Пер-Лаше и Монпарнас, да се съвкуплява с тях, след което да ги нареже, разкъса и изгризе със зъби на части. През 1849 година е арестуван. Макар, че бил признат за виновен в оскверняването на 15 трупа, бил затворен едва за година в затвор. В съда заявява, че нямало повече да изкопава трупове, за да ги насилва. Той признал също, че започнал да мастурбира от три годишна възраст и в ранното детство получавал сексуално удоволствие от изтезаване на животни. В случая, тягата на Франсуа Бертран, към мъртвото тяло била не по-малко силна, отколкото еротичния импулс. Заедно с това, такива културно озаконени практики, като почитането на гробниците на предците или поклонението пред мощите на светците, също съдържа в себе си некрофилски тенденции – в качеството на периферно ли символично значение. Последните примери могат да бъдат отнесени към некрофилията едва в най-широк, философски смисъл. Философската концепция на некрофилията се разработвала и в трудовете на Ерих Фром, представител на хуманистично-ориентираната психоанализа. В своята статия „Адолф Хитлер: Клиничен случай на некрофилия“, станала част от неговата книга „Анатомия на човешката деструктивност“, той дава следното описателно определение: „Некрофилията в характерологичен смисъл може да бъде описана като страстно влечение към всички мъртви, разлагащи се, гниещи, нездрави. Тази страст прави живи неживите, разрушава в името на някого вече разрушеното. Това е повишен интерес към всичко механично.“ Некрофилията, като любов към мъртвото, застиващото, разпадащото се, Фром противопоставя на биофилията, като любов към живото, творческото, развиващото се. Такова разбиране на некрофилията позволява да се преодолее ограниченосттан а медицинско-наказателния подход и да се привлече към анализа на този феномен културно-исторически материал. В същото време толкова разширена трактовка може да доведе до размиване границите на понятията. Затова следва по възможност ясно да се разграничава употребата на термина „некрофилия“ в буквален, клиничен смисъл, от една страна, и преносен, символичен смисъл – от друга. (Макар, че понякога тези смисли са толкова тясно преплетени, че тяхното разграничаване е доста трудно, дори невъзможно). Многобройните некрофилски опити може да се класифицират, като се оценяват различните прояви на некрофилия, според следните критерии:

* „силни-слаби“ – девиация или перверзия;

* „чисти-смесени“ – влечение към трупове per se, от една страна, и вампиризъм, канибализъм, копрофагия, некросадизъм и пр. от друга страна;

* „реални-символични“ – полови сношения с трупове или привличане към мъртвото в широк диапазон и смисъл.

Романът на Виткоп е забележителен преди всичко с това, че в него е възможно и за първи път в световната литература да се намерят подробни изображения на некрофилията в нейната ядрена форма – силна, чиста и реална (макар и с различни символични проекции). Жанровата форма на интимния дневник е позволила на авторката да съедини почти клиничната строгост с лиричната изразителност, да покаже психиката на некрофила отвътре – в нейната същност и структура и крайна деградация – избягвайки при това външна оценка и повърхностно морализаторство. Доколко обаче типичен е този случай, описан в романа? Прието е да се счита, че некрофилията е крайно рядко явление. Обаче,ако потърсим по думата в интернет например, или по данни на съдебно-медицинските експертизи, то ще видим, че изобщо не се касае за рядко явление. Ето един преглед на руската преса за няколко месеца през 2002 година: 11 април 2002 година: мъж, който няколко дни преди този случай бил задържан по подозрение за убийството на 30 годишна жена, бива изобличен в още едно престъпление. Намирайки се на гости в 24 годишна жителка на Тихвин (Ленинградска област), мъжът с цел удовлетворение на своите сексуални потребности я задушава, след което се гаври с трупа. 15 март 2002 година: в следствения изолатор на Перм, се самоубива 23 годишния манияк, който бил убил 5 жени. В периода 1999-2001 година, Александър Лобанов нападал със скалпел познати жени на улицата, или ги водел в къщата си, като ги убивал с нож. Психиатричната експертиза показала, че убиеца бил склонен към садизъм и некрофилия. През декември 2001 година Пермски областен съд осъжда манияка на доживотен затвор, но не дочаквайки встъпването на присъдата в сила, Лобанов се обесва. 15 май 2002 година: в Омски областен съд завършват изслушванията по делото на К. Емелянов, роден през 1983 година, към който органите на предварителното следствие предявили обвинения в извършване на няколко особено тежки престъпления, в това число и насилствени действия от сексуален характер, две убийства и гавра с телата на починалите. Съдът дал присъда от 18 години затвор под колония със строг режим. 16 май 2002 година: в Долгопрудн е арестуван некрофил. Празника на Победата в подмосковския град Долгопрудн бил опомрачен от страшна трагедия. Вечерта на 10 май зверски била убита и изнасилена след това 12-годишна ученичка. Рецидивиста забелязал ученичката още в болницата, по пътя я помолил за огън за цигара. След това търпеливо я последвал. В гаража се нахвърлил на жертвата, и я загърлил. Когато девойката започнала да крещи, престъпникът и нанесъл три удара с нож. Бил се прицелил в сърцето, но не попаднал…след това изнасилил мъртвото тяло. 7 юни 2002 година: в Алексин е задържан некрофил. Той бил работник в моргата. Бил хванат, когато се гаврил върху женско тяло, като едновременно режел гърдите на жертвата. Назначено било наказателно дело по указ 244, част първа – гавра върху телата на починали и зестата на техните погреби. Максималното наказание било – арест от срок до 3 месеца. 22 юни 2002 година: в Хмелницк е задържан 17 годишен убиец – некрофил. 24 годишна девойка отишла на сватба със своя приятелка и не се върнала. Скоро било намерено тялото на жертвата на няколко метра от местния клуб, където била проведена сватбата. Експертите установили, че по време на празника, девойката била удошена, а след това изнасилена вече мъртва. 17-годишния жител на съседния район, задържан по подозрение в убийството, не отричал своето познанство с жертвата, но не признавал убийството. Под натиска на неопровержими доказателства, в това число рана на собственото тяло и следи от дрехи на жертвата, в крайна сметка признал своята вина. Както забелязвате, в тези новини попадат преимуществено тези случаи, при които некрофилските действия са свързани с убийство или садистично посегателство над трупове. Проявата на „тихата“ некрофилия остава обикновено вън от полезрението на правоохранителните органи и журналисти. Доколкото некрофилите предпочитат да действат тайно, те не афишират своите занимания, като болшинството актове на некрофилия никак не се фиксират и регистрират, достоверна статистика за тях не съществува.

www.sexualenblog.com