Гейшата започва обучението си, докато е съвсем малка. Тогава тя се нарича майко, в превод майко означава "танцуващо дете" (mai-танц и ko-дете)Обучението на майко отнема 5 години, през което време тя учи традиционни японски изкуства и етикет.Да стане майко - чиракуваща гейша ученичка, е било стремеж на много японски момичета. Тази, която намери куража да стане майко, отива да живее в общежитие, наречено окия, с окаа-сан,което означава майка - притежателката на окия,намиращо се в Ханамачи .
По време на детството си начинаещата гейша работи като домашна прислужница или помощница на вече опитна гейша и така получава обучението си. Животът ѝ става труден. Сутрин тя става в ранните часове и ляга късно нощем. Тя се учи да пее, да танцува и да свири на традиционния японски струнен инструмент шамисен, наподобяващ китара. Майко трябва да изучи различните традиционни японски изкуства, чайната церемония и икебана, както и тънкото умение да води разговор. След такова трудно и дълго обучение един ден, ако майка-сан реши, че кандидатката вече е готова, идва мечтаният момент тя да бъде обявена за гейша. Вече може да започне да носи специалните кимона, да се гримира с блестяща бяла пудра и да рисува кърваво червени устни и да си прави сложна фризура. Вратът отзад винаги се остава в естествения цвят, защото това се счита за най-еротичното място в женското тяло. Очите се гримират в черно и червено - "Очите са вратата към душата на човека и затова трябва да са най-красиви".
Цялото облекло на гейшата тежи около 2-3 кг. Перуката и аксесоарите по нея също са около 2 кг. Дървените сандали на гейшата се наричат окобо.
Гейша в наши дни
Модерната гейша продължава да живее в традиционната гейша къща наричана okiya или hanamachi (в превод град на цветята), най-вече докато трае обучението ѝ, но много от опитните гейши предпочитат да живеят в жилищата си. Младите жени, които искат да станат гейши в наши дни, завършват първо основното си образование, някои дори гимназия или университет. Гейшите все още изучават традиционните японски инструменти - шамисен, шакухачи, както и традиционни песни, класически японски танц, чайна церемония,икебана, литература и поезия. Чрез наблюдаване на други гейши и чрез помощта на собственичката на окията, гейшата се научава да се облича с традиционното облекло кимоно, а също така и как да се държи с клиентите. Киото е градът, в които гейша традициите са все още много силни.Професията на гейшите станала толкова популярна, че през 30-те години на 20-ти век броят им достига 80,000. По време на войната и след нея броят им рязко спада поради тежката икономическа криза. Днес гейшите в Япония са само няколко хиляди и то най-вече в Киото, където е и най-престижното училище за гейши. Гейшата посвещява живота си на тази трудна професия, която изисква да се достигне умението да бъде дискретна и толерантна, перфектна като събеседник, танцьорка, музикантка и добър познавач на литературата. Гейшата изящно танцува традиционните японски танци, свири на японската класическа триструнна китара шамисен, с много емоционален заряд представя тайнството на чайната церемония. Все пак посетителите на Киото все още могат да видят някоя гейша или майко, отиващи на уговорена среща. Гейшите са канени на партита и събирания предимно в чайна къща (茶屋 чайя), или в традиционни японски ресторанти. Тяхното време се измерва с времето, в което изгаря една ароматна пръчица senkōdai (線香代, "една пръчица време").
Гейша и проституцията
Представите за гейшите предлагащи сексуално забавление съществуват най-вече извън Япония в Западния свят. Тези представи се допълват и от японските проститутки, които в желанието си да добият славата на гейшите сред туристите наричат себе си гейша. По принцип гейшата трябва да остане неомъжена (или да се оттегли по време на женитбата).
http://www.sibir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар